неделя, 24 януари 2010 г.

Кучешки живот

Свит под пейката. Възрастна жена свали поставените отгоре кашони и ги постла до него. Събуди се и, сънен, тръгна към улицата. Върна се и си легна - не върху дебелия кашон, а пак върху студената земя.
- Глупаче! - каза му възрастната жена.

Photobucket

Свит под металната конструкция на автобусната спирка. На цимента. Трепери от студ! Спи неспокойно, отваря очи при всеки шум. И за него жената постла картон. Не се премести. Продължи да трепери. Тръпките обикаляха по цялото космато геврече.

Photobucket

Този живее на близката бензиностанция. Когато минавам оттам, обикновено лае. Гръмогласен е и плаши. Никога не е правил бели на хората.
В петъчния студен и ветровит следобед обаче, свит върху картона, дори очи не отвори. Нито звук!
Photobucket

"Домашният" любимец на паркинга. Много хора му носят храна. Гальовен до безобразие.
Погали ме малко! Хайде! Моля!Photobucket

О-о-о! Ненаситко!
Photobucket

Благодаря!
Photobucket

Може би ти не си от тези хора, които биха се трогнали от големи и тъжни очи на улично куче? Може би предпочиташ евтаназията пред кастрацията, по-крайните и бързорезултатни мерки пред считаните за по-хуманни такива. Може би защото някое бездомно куче е нахапало детето ти в парка или е нападнало съседката от долния етаж на път за магазина. И за теб вече всички кучета са лоши, гнусни помияри, които трябва да бъдат разстреляни веднага. А дали лошото, което те са направили, е по-лошо от това, което направиха строителните предприемачи в Рила, Пирин и по Черноморието, или от тези, които принудиха инженер изследовател от БАН да се нареди на опашка за топло ядене от социална кухня? Или от тези, заради които майка на десетгодишно момиченце събира пари от приятели и колеги, за да плати лечението на злокачествен тумор, въпреки че това трябва да й бъде поето от държавата. Ако хвършиш остатъците от вечерята си на този чиновник, който не си е свършил работата в случая, дали нещата ще се оправят?

Казват, че на човек му трябва малко, за да бъде щастлив. Колко му трябва на едно куче за същото? Един човек ли?

Уморени тела,
легнали на снега,
молещи се очи,
а човекът мълчи.
А човекът е глух,
а човекът е сляп,
няма милост -
не хвърля малко къшейче хляб.
Уморени тела
вече са под снега.
А човекът върви,
стиснал много пари.


от Поля

13 други мнения:

milenka 26 януари 2010 г., 10:46 ч.  

Нима нелепата смърт на 5 годишно момиченце и 6 годишно момченце,разкъсани от кучета,изядените крака на баба,също от кучета,разкъсана девойка,полуизядено дете на една годинка,съшо от кучета...са неща по-малко лоши от това,за което пишеш?Каква е базата за сравнение?И кой чиновник носи отговорност за това?Или тези хора са заслужили съдбата си?

Рос 26 януари 2010 г., 13:05 ч.  

"Или тези хора са заслужили съдбата си?" Това едва ли някой би си го помислил дори!
Но не може да се оспори фактът, че избиването на кучетата е нехуманно дело и говори за изключителна жестокост. Отношението към животните показва степента на цивилизованост на обществото. Проблемът е създаден от хората - изхвърлящи родените малки кучета в контейнерите, изоставящи животните си на улицата, когато не могат да се грижат за тях, неконтролирането на естественото им размножаване, липсата на институции, които пълноценно да работят по проблема, и трябва да се реши от хора. Но освен фрапантните случаи на нахапани хора има и такива, в които хора увиват лейкопласт около муцуната на куче и го изоставят, завързано в найлонова торба. Или тези кучета са заслужили съдбата си?

milenka 26 януари 2010 г., 14:17 ч.  

Рос,не искам да бъда разбрана погрешно.Аз също съм ПРОТИВ избиването на кучета!Признавам,тази тема ми е много болезнена.Преди време ме нахапаха бездомни кучета,лоши рани,възстановявах се дълго.Това е и причината понякога да реагирам емоционално на тази тема.Затова не приемам и омаловажаването на проблема.Жестоките убийства също не са решение.Против насилието съм,във всичките му прояви. Но това,което най-много ме дразни е,че за толкова години не се намери цивилизован начин да се реши този проблем.Ти сама го каза:"липсата на институции, които пълноценно да работят по проблема, и трябва да се реши от хора..."

Рос 26 януари 2010 г., 14:37 ч.  

Аз те разбирам абсолютно правилно. Магистратурата, която завърших, беше свързана с интегриране на етноси, малцинства и хора с различни култури. Основната идея беше разбирането на другия и проявата на толерантност към различността му. И така, надъхана с разбиране към всички и с диплома в ръка, бях обрана от група циганки в подлеза на гарата. Нова година - аз без пукната пара и документи. Всичко научено и прочетено се изпари само за миг личен опит. Така че се поставям на мястото на всички хора, които са претърпели горчив инцидент с животно от улицата. Но и ми се плаче като гледам какви грижи се полагат от неправителствените организации за безстопанствени животни (например в щатите). Тук дори към хората не се отнасят така.
И искрено се надявам ти да си се оправила - и физически, и емоционално.

milenka 26 януари 2010 г., 15:09 ч.  

Физически-да.Оправих се,благодарение на професионализма на някои лекари.Емоционално-не бих казала,много се страхувам.Но както и да е.Сега,за да разведря малко диалога,ще споделя,че и аз те разбирам напълно.И моя портфейл беше неусетно взет от сръчни циганки,първата студентска година в София,навръх Студентския празник:)

Bla 30 януари 2010 г., 15:24 ч.  

Смърт за бездомните кучета; намордници за домашните. Period.

Ирина 30 януари 2010 г., 19:18 ч.  

Много мили снимки, особена последната. Какви големи очи - молещи за обич и малко топлина.
Харесва ми публикацията ти, Рос!

Със сигурност проблемите с бездомните кучета не са един и два. Със сигурност повечетох хора биха казали "Да" на масовата ефтаназия. Но преди да съдим животните, мисля, че е по-справедливо да съдим себе си. За безразличието, за бездушието, за това, че забелязваме проблемите едва когато почукат на вратата ни, затова, че толкова сме се вглабили в битовизма на ежедневието и в това да преживеем от днес за утре, че рядко, почти никога не мислим за бъдещето и за проблемите, които растат ли растат.

Съжалявам искрено за всички хора, които са пострадали от бездомните кучета. Съжалявам за убитите и изядени деца, жени и възрастни хора. Подобна съдба е не само нелепа, тя е жестока и несправедлива.

Със сигурност, обаче, животните ще си понесат последиците. А хората? Какво ще се случи с комшията, който натъпка в чувал и пъхна в багажника си най-милото куче, които въм виждала? Кой ще осъди онзи изверг, който хранеше питоните си с малки котета и кучета? Тук - никой.

Ще ми се и България скоро да бъде като САЩ и Западна Европа. Не че съм върл привърженик на Щатите, но там поне имат закони за онези, които изхвърлят животните си, които ги малтретират и нараняват. Дали ще доживеем такива закони и у нас?...

Рос 31 януари 2010 г., 15:15 ч.  

Bla, не съм привърженик на крайните решения, независимо на какъв проблем са.
Ирина, и аз не съм им фенка на Щатите, но за тези закони и прилагането им най-вече им завиждам. Бях сигурна, че очите на кучето няма да останат незабелязани.

aneta 1 февруари 2010 г., 9:27 ч.  

Прекрасни снимки! Разплака ме...пиша тука подсмърчайки...
В Пловдив нещата до скоро бяха много зле, зле за кучетата, нямаше по улиците, просто изчезваха. Сега се усеща някаква промяна. Едно квартално момиче тип "лисичка" ичезна за малко и се появи с обица с номер на ухото, предполагам е била кастрирана. Надявам се да не е единичен случай

Рос 1 февруари 2010 г., 11:13 ч.  

Aneta, специално за да разведря плачевното ти настроение,е дин малко по-позитивен и весел пост за другия - котешкия, живот :)

aneta 1 февруари 2010 г., 15:16 ч.  

благодаря! наистина се забавлявах, а това с мисленето на прага между двете помещения- и кучетата го правят гледайки те в недоумение "ама на теб как ти хрумна че искам да влезна в стаята?"

Анонимен 11 февруари 2012 г., 12:04 ч.  

abe mi ako horata sa napravili ne6to s koeto da sa im povliqli

Новини 9 март 2012 г., 9:35 ч.  

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

Коя е РосиНанТ?

РосиНанТ е акроним на трите ми имена. Аз съм все още млада, все още красива, финансово нестабилна, но хронично щастлива :)
Преди време съставих списък с нещата, с които наистина искам да се занимавам. Вярвам, че животът е твърде кратък, за да бъде пропиляван в правене на неща, от които не се чувстваш удовлетворен. Първите места в списъка ми заемат писането, пътуванията, ръчно изработените неща и фотографията. Това е, което желая, и УМЕЯ да правя. Старая се да радвам, да предизвиквам, да доставям удоволствие за сетивата.





























  © Free Blogger Templates 'Photoblog II' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP