вторник, 31 август 2010 г.

Горчиво, ПЕЛИНово време

Като наближи средата август и се кротна огненото кълбо на небето, пече, пече... Лее щедро от топлината си по земята и не пита не е ли в излишък.
Време само за сватба. Огромни букети от шарени градински лалета украсиха каменните стълбове от двете страни на портата към двора. Ля се 30-годишна ракия, нарочно пазена на тъмно в плетени дамаджани. Водиха се дълги хора, разстъпваха се болни крака, пяха се позабравени песни. А хората – облечени в новите си дрехи, усмихнати и поизпотени, се умиляваха от ласките на младоженците и се радваха на смелостта им.
Но след всяко радостно събитие в живота идва и тъжното. Не може току-така да бъдеш щастлив, да се наслждаваш на хубавото, което се случва в живота ти, и да попиеш цялата радост. Не може!
Ден след сватбата, когато дългите хора останаха на снимките, а поразкършените снаги пак наболяваха – се случи нещо тъжно. Стомаха на Петинка – кравичката с най-хубавото мляко и най-мекия нрав, бременна в петия месец, се изду, а тя задиша тежко. Не че не се беше случвало и друг път – беше. Тогава вуйчо ми я наливаше с мляко или й даваше грес, за да оправи храносмилането й. Народни (или не толкова) лекове, които винаги бяха помагали. Винаги – но не и този път. Тънките крака на добичето омаляха и тя падна на пода в обора. Главата й се подаваше през дървената порта, а тялото й бе долепено до стената. Ноздрите й се разширяваха и свиваха, дишаше учестено, скърцаше със зъби...


IMGP9048


Извикаха ветеринар. Сложи й инжекции, системи... Тогава разбрах, че освен здравеопазването при хората и това при животните е толкова опорочено, че да се чуди човек защо наричат медицината хуманиратна наука. Ако извикаш един ветеринар, а след това се обадиш и на друг – другият няма да дойде. Той не работи, ако не е единствен. Ако извикаш един ветеринар, но искаш да си купиш системи или лекарства от друг – другият няма да ти продаде. Той не си дава от медикаментите, ако не ги поставя сам. Дори да плачеш със сълзи, да го молиш и да му буташ пари в ръцете.
Три дни по-късно вуйчо ми събра съседите и се опитаха да повдигнат бременното животно с лебедка. Не се получи. Решиха да я избутат на двора – да е на по-широко, да е на въздух. Яките мъже се събраха на група. Стръвни лица. Не от злоба, от устрем да вдигнат на крака горкото животно. „Айде, ма!”, „Айде!”, „Айде, горе!” – виковете отекваха между дървените греди и се изнизваха през дупките на тухлените стени. Не помръдна!С черги, трева... бутане, дърпане... успяха да я извлекат на двора.
IMGP9055

Стомахът й отдавна беше спаднал, беше започнала и да яде по малко, да преживя, което е особено важно. Бледи надежди.


IMGP9043


„Отровена е!” – беше едно от предположенията.
„Вечерта на сватбата голямата порта на двора зееше отворена.” – сподели по-късно съседка.
Дано го преследват тези очи този, който й е дал отрова!


IMGP9050


Дойде учителката ми по музика. Купува си мляко от дълго време. Леля ми я посрещна с думите:
- Имаме малко проблеми, кравичката ни е болна, ако не се оправи до няколко дни....
- Не, изобщо това не го казвай и не си го и помисляй дори. Но аз мляко от друго място няма да взема.
А Петинка със сигурност усещаше, че с нея се случва нещо много лошо. Дори аз, дето не знаех къде й е мястото в обора и ходя с бели панталони вкъщи, се спирах пред муцуната й, накацана от безброй мухи, за да я погаля. Кравичката вдигаше глава, поглеждаше нагоре... и не мърдаше. Петмесечното теленце в нея се очертаваше от лявата й страна. Гръбнакът му – залепнал по широката дъга на извивката й.
Вуйчо ми й даваше трева с едната ръка, а с другата се кръстеше. Била му като детенце. Когато я изкарвал на паша, щом седнел на трикракото си столче, тя заставала до него – кротичко. Мъж – канара, но не се срамуваше да плаче. IMGP9042

вторник, 3 август 2010 г.

Тиква,бе...

tikva2

Коя е РосиНанТ?

РосиНанТ е акроним на трите ми имена. Аз съм все още млада, все още красива, финансово нестабилна, но хронично щастлива :)
Преди време съставих списък с нещата, с които наистина искам да се занимавам. Вярвам, че животът е твърде кратък, за да бъде пропиляван в правене на неща, от които не се чувстваш удовлетворен. Първите места в списъка ми заемат писането, пътуванията, ръчно изработените неща и фотографията. Това е, което желая, и УМЕЯ да правя. Старая се да радвам, да предизвиквам, да доставям удоволствие за сетивата.





























  © Free Blogger Templates 'Photoblog II' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP