четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Сълзите на майките продънват земята

IMGP9126

Какво ли пропуснахме? Какво ли забравихме? И залисани в себе си загубихме приятелите си.
В безкрайната зала на Вселената започваше балът на хилядолетието. Пропуск - цигара трева. И в помътнялото ни съзнание избухваха черните дупки и се раждаха нови звезди... И се раждаха мъртъвци.
Щастливи глупаци. Невръстни. С лица на светци. Край тях в безпорядък - ампули, спринцовки и фасове. Зеници - карфици. Поглед - далечен, обречен, зареян в Рая... И невъзмутимият Господ бавно прибира при себе си душите им детски. Изпрати им дъжд от съзвездия и поръси ги с дъжд от комети. Елвис танцува с нас безумен рок. Музиката е с цветовете на залива и багрите препускат със звездите.
Безкраен валс танцуват Вселената и Времето.
Секундите - хилядолетия.
Неземен унес, мигове с бяла отрова. А после - тишина и болка. И безкрайната черна пустиня в ослепителните очи на децата ни.
Въздух няма! Поредният живот загива.
В главата - Хирошима! Хероин!
И на кръста разпънати, от Ада до Рая търсим разпятия със съзнание разклатено, бавно познаваме гръмотевичното мълчание на безпаметността и болката.
Хероин!
Толкова раним е вече духът ни. И тялото ни също.
И порока прегръщаме, верни на дрогата, бавно утъпкваща пътека към гроба. Още надолу светят душите на мъртвите ни приятели.
В набожданите толкова пъти досега вени вали системата. Денят се задавя в горчиви сълзи.
В парка - пейката самотна. Момчето гледа в небето с поглед зареян.
Книга. Спринцовка. Ампула.
Момчето се рее в небето. Пътят надолу е срязан. Ослепяло мълчание, тишина оглушала. Гърмящи очи без зеници. Душите като птици самотни нагоре. И Господ ги храни с трошички прошка от шепата си.
Сълзите на майките продънват земята.
Последна дрога. Носилка.
Докога?

сряда, 13 октомври 2010 г.

Яйце или шунка – участваш или се жертваш?

Beef_cut

Дори да не си чревоугодник, все нещо похапваш от време на време. Независимо от това как вървят нещата. А те, нещата, обикновено все вървят някак по средата. Хемендекс значи! Не, не и когато става въпрос за любов. Тогава ясно трябва да си отговориш на въпроса кой си в своята любовна връзката – шунката или яйцето? Участваш ли в любовните взаимоотношенията, като всичко полепва около собствената ти персона, или си жертвата, като се раздаваш до смърт?
Реших да задам въпроса за важността, отговорността и отношението към двата продукта на специалисти в различни области, които по един или друг начин се докосват (разбира се, с чисти ръце) и до яйцето, и до шунката. Йоана (от http://www.kulinarno-joana.com/) по кулинарному сподели: „ Интересно! Без да се замислям съм с двете ръце за яйцето. Първо, защото е преди кокошката (месото) и второ, защото може да се внедри в много вкусотии. Както солени, така и сладки. Ако говорим все пак за любов, то аз залагам на сладките неща. Не че не обичам варени яйца за Великден или яйца по панагюрски, но яйцето като цяло се явява важен инградиент в много сладкарски рецепти. Като започна от един прост кейк, мина през френското крем брюле и стигна до пушираните круши с крем англез, които скоро приготвих. Хубавото на яйцето е, че се състои от две части. Също както за любовта трябват мъж и жена (може и две жени, но това е друг сценарий). Всяка една част (белтък и жълтък) работи добре поотделно, но работят добре и заедно. Зависи от случая. Още по-хубавото на яйцето, е, че от него може да си отгледаш пиле (месо) и така ще имаш и двете (шунка и яйце). Не, не съм лакома. Практична съм. В любовта, обаче се раздавам.”
Дали ще сготвиш омлет, или ще спретнеш бърз сандвич с месо, всъщност не е показателно за потапянето ти в любовната връзка, та дори да си мъж, и дори любовта да ти минава през стомаха. Въпреки че представителите на двата пола определено имат различия в предпочитанията какво да консумират. Попитах Калин – бивш управител в заведение за бързо хранене със скара, от кои продукти най-много е зареждал, какво са консумирали клиентите и кой е глозгал кокала по-често. „Основно сме зареждали месо и месни продукти. Яйцата при нас са градиент само в направата на макарони на фурна. Но този десерт е капризен от гледна точка на трайността заради високите температури през лятото. Затова яйцата присъстват почти минимално, за сметка на месата. Забелязах съм, че дамите предпочитат да хапват пилешки пържоли, докато мъжете залагат на кебапчета и кюфтета. Но определено месото е предпочитано пред яйцата.”
От биологична гледна точка и в шунката, и в яйцата доминиращото са белтъчините. Но дори и тук превес има месото – ако в едно яйце те са 12,9 %, то в 100 гр шунка (в зависимост от вида на месото и обработката) са около 15 %. По време хранене е вредно да се употребяват два вида белтъчини наведнъж, защото преработката на всяка се нуждае от различен тип храносмилателен сок. Но при нашите два „любовни” продукта белтъчините са животински. Това значи, че спокойно можете да хапнете шунка с яйце. Но не значи, че можете да бъдете във връзката си и двете едновременно.
Ако си яйцето, ти си центърът на връзката. Около теб се върти всичко. Ти си спойката на чувствата и действията и затова те са стремително насочени именно към теб. Половинката ти се грижи да ти е комфортно, да се чувстваш добре. Че си и капризен освен това – не вирееш дълго при температури над 20 градуса. От теб зависи дали ще бухват чувствата, или ще (му) спадне самочувствието. Искаш много, искаш всичко и нямаш време да делиш половинката си с когото и да е.
Ако пък си шунката, сега живееш нов живот. Преди да започнеш връзката си, си бил много по-подвижен и самостоятелен. Влизането в любовни взаимоотношения обаче е твоят акт на себеотдаване. Ти съществуваш, за да живее другият.
В любовта човек рядко има възможност да натисне паузата, за може да спре, да мисли и да решава. Просто чувстваш и забравяш къде е бутонът за контрол. А на въпроса прясното яйце или вкусното месце аз ще отговоря така – Отпечатайте ми етикет „шунка”, моля! Любовта е състояние, в което е невъзможно да си щастлив без щастието на друг човек. Затова не искам просто да живея, искам най-вече да обичам!

петък, 24 септември 2010 г.

Дума и свещ

Уж е само дума, а те боли от нея.
Уж е само пламъче, а ти облекчава болката.

понеделник, 13 септември 2010 г.

Сесия с кратунки

IMGP9066

IMGP9061

IMGP9080

IMGP9074

IMGP9059

неделя, 5 септември 2010 г.

Ноктюрно

IMGP8352

...въпреки, че никога не разбрах какво точно значи тази дума.
...но винаги съм я свързвала с неделите. Не, не заради Н-то. По-скоро заради миризмата, която се носи във въздуха, когато топлата ютия гали праните дрехи. Мама винаги гладеше в неделя. Заради отровата на зеления картон, в който бе убвит учебникът ми по география. По география винаги учех в неделя. Заради невероятния хлад на топлата вода, когато се къпеш с нежелание. Задължителната баня в неделя, която слагаше край на игрите на улицата и начало на предстартовотоброене за новата учебна седмица.
Свързвала съм го с продължителното следобедно прибиране у дома след училище. Заради тежката чанта на рамото ми. Винаги учебниците тежаха повече следобед, отколкото сутрин. Заради отекващата празнина на джоба ми, която като че ми бъркаше в окото, щом ми се приядеше нещо сладко. Винаги се прибирах гладна от училище, защото похарчвах всичко в голямото междучасие. А след моста над реката, под сянката на тополите, все стоеше яйчарят дядо Георги. Със сбръчкано лице и бял потник, обикаляше улиците с една количка, в която беше всичката му стока, и викаше "Еййй, яйчарчерооооооо!" Купуваше яйца от бабите, като преди това ги мереше, пускайки ги през метални халки. Там, до моста, държеше лъскави захаросани ябълки и бяло-розови брашнени герданчета със звездичка по средата. Заради плуващите маслени лодки в млечното море, затворено в мазето ни. Всеки път, когато се прибирах имаше прясно избито масло, от което оставаха късчета в паницата с мляко.
Свързвам го с ледените тръпки по палците на краката ми, които пробягват и се плезят на парещото слънце. Винаги са ми студени краката. Заради тънките панели, които като дворцови докладчици ме осведомяват за скандала у съседите. Винаги чувам и това, което не искам. Заради вълмата прах, които прегръщат килима с ядна любовна милувка. Винаги чистя в неделя.
Ще го свързвам с подозрителния поглед на царя към заплашващия го топ. Винаги свързвам скучните недели със скучната интелектуална игра, която все някога ще науча добре. Ще го свързвам с детския смях рано сутрин. Винаги ще ставам по-рано в неделя, за да направя закуска на бъдещите си деца. Ще гледам дъждовните капки, които ще танцуват вихрен стъклен танц. Винаги дъждът ще е по-тъжен в неделя. Ще затварям очите си, ще усмирявам зениците и ще прегръщам Съня. Неделята е ден за релаксация.
...за да посрещна понеделника с радост.

вторник, 31 август 2010 г.

Горчиво, ПЕЛИНово време

Като наближи средата август и се кротна огненото кълбо на небето, пече, пече... Лее щедро от топлината си по земята и не пита не е ли в излишък.
Време само за сватба. Огромни букети от шарени градински лалета украсиха каменните стълбове от двете страни на портата към двора. Ля се 30-годишна ракия, нарочно пазена на тъмно в плетени дамаджани. Водиха се дълги хора, разстъпваха се болни крака, пяха се позабравени песни. А хората – облечени в новите си дрехи, усмихнати и поизпотени, се умиляваха от ласките на младоженците и се радваха на смелостта им.
Но след всяко радостно събитие в живота идва и тъжното. Не може току-така да бъдеш щастлив, да се наслждаваш на хубавото, което се случва в живота ти, и да попиеш цялата радост. Не може!
Ден след сватбата, когато дългите хора останаха на снимките, а поразкършените снаги пак наболяваха – се случи нещо тъжно. Стомаха на Петинка – кравичката с най-хубавото мляко и най-мекия нрав, бременна в петия месец, се изду, а тя задиша тежко. Не че не се беше случвало и друг път – беше. Тогава вуйчо ми я наливаше с мляко или й даваше грес, за да оправи храносмилането й. Народни (или не толкова) лекове, които винаги бяха помагали. Винаги – но не и този път. Тънките крака на добичето омаляха и тя падна на пода в обора. Главата й се подаваше през дървената порта, а тялото й бе долепено до стената. Ноздрите й се разширяваха и свиваха, дишаше учестено, скърцаше със зъби...


IMGP9048


Извикаха ветеринар. Сложи й инжекции, системи... Тогава разбрах, че освен здравеопазването при хората и това при животните е толкова опорочено, че да се чуди човек защо наричат медицината хуманиратна наука. Ако извикаш един ветеринар, а след това се обадиш и на друг – другият няма да дойде. Той не работи, ако не е единствен. Ако извикаш един ветеринар, но искаш да си купиш системи или лекарства от друг – другият няма да ти продаде. Той не си дава от медикаментите, ако не ги поставя сам. Дори да плачеш със сълзи, да го молиш и да му буташ пари в ръцете.
Три дни по-късно вуйчо ми събра съседите и се опитаха да повдигнат бременното животно с лебедка. Не се получи. Решиха да я избутат на двора – да е на по-широко, да е на въздух. Яките мъже се събраха на група. Стръвни лица. Не от злоба, от устрем да вдигнат на крака горкото животно. „Айде, ма!”, „Айде!”, „Айде, горе!” – виковете отекваха между дървените греди и се изнизваха през дупките на тухлените стени. Не помръдна!С черги, трева... бутане, дърпане... успяха да я извлекат на двора.
IMGP9055

Стомахът й отдавна беше спаднал, беше започнала и да яде по малко, да преживя, което е особено важно. Бледи надежди.


IMGP9043


„Отровена е!” – беше едно от предположенията.
„Вечерта на сватбата голямата порта на двора зееше отворена.” – сподели по-късно съседка.
Дано го преследват тези очи този, който й е дал отрова!


IMGP9050


Дойде учителката ми по музика. Купува си мляко от дълго време. Леля ми я посрещна с думите:
- Имаме малко проблеми, кравичката ни е болна, ако не се оправи до няколко дни....
- Не, изобщо това не го казвай и не си го и помисляй дори. Но аз мляко от друго място няма да взема.
А Петинка със сигурност усещаше, че с нея се случва нещо много лошо. Дори аз, дето не знаех къде й е мястото в обора и ходя с бели панталони вкъщи, се спирах пред муцуната й, накацана от безброй мухи, за да я погаля. Кравичката вдигаше глава, поглеждаше нагоре... и не мърдаше. Петмесечното теленце в нея се очертаваше от лявата й страна. Гръбнакът му – залепнал по широката дъга на извивката й.
Вуйчо ми й даваше трева с едната ръка, а с другата се кръстеше. Била му като детенце. Когато я изкарвал на паша, щом седнел на трикракото си столче, тя заставала до него – кротичко. Мъж – канара, но не се срамуваше да плаче. IMGP9042

вторник, 3 август 2010 г.

Тиква,бе...

tikva2

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Цвете тук, цвете там, а лошият вълк го няма

flower1-e

flower3

flower2

flower4

Вървя си аз към работа и си бера цветя. Три причини, поради които този факт ме накара да се чувствам щастлива:
1. Не бързах. Имах достатъчно време да се насладя на ранната все още свежо прохладна утрин, на слънчевите петна по тротоарите и на неинтензивното движение по пътищата. Не бързах и избирах най-красивите цветя - тук синя цикория, там ярко жълто жълтурче, пухкво глухарче, бял равнец...

2. Ощастливи ме фактът, че все още има такива площи в София, където можеш да се насладиш на красотата на полските цветя. Съвсем естествено пораснали, неоформени, неподрязвани, диви...

3. Никакъв лош вълк не ме срещна, нито пък изяде баба ми :)

събота, 19 юни 2010 г.

Сенки и прашец

IMGP7370-e

понеделник, 14 юни 2010 г.

Паркът на Военната академия

посреща със зеленина, лъв, пушки и аромат на жасмин.
IMGP7738

IMGP7748

Untitled-2

IMGP7750

вторник, 8 юни 2010 г.

Откривам летния сезон с коктейлчета от джин, спрайт и лимонени ледчета

0

1

2

4

Веднага щом разбера кое от засадените подправки и билки е мента, ще направя и ментови ледчета. Прозрачните студено кубчета, съчетани с вкуса, аромата и цвета на плодове са изключително атрактивно лятно предложение. И още нещо страхотно за лятото - сладоледено мохито от Йоана.

петък, 4 юни 2010 г.

Честит рожден ден, Блеки!

За три години освен като най-чаровното и обично коте, той се доказа и като:

-интелигентен IT специалист
kot1
- Сънчо
kot
- ловец
IMGP7078
-професионален модел
hubav
-сънливко
prozqvka
-чистник
chistnik

петък, 28 май 2010 г.

- Момиче, това фотоапарат ли е?

- Я, ела да ме снимаш с кравата, е, онаа, шарената.
IMGP7483
- Чакай сега да си свала калпака. Айде, снимай!
IMGP7484

четвъртък, 13 май 2010 г.

Анемонии и охлюви крадци

Взели са ми пурпурния цвят от хола, който толкова дълго търсих по рафтовете с бои и латекс. И са го тонесли на дъното.
3

1

4

2

понеделник, 10 май 2010 г.

Око на пони, нокът от крокодил, перо от лебед...

...вълна от овца, червени бузи от костенурка не са съставки за магия. Просто zoo в сегменти.
IMGP7217-n

IMGP7263-n

IMGP7236

IMGP7226-n

IMGP7232

вторник, 27 април 2010 г.

Ползата от нездравословното хранене

IMGP6724

IMGP6723

четвъртък, 22 април 2010 г.

Като казах стари къщи...

old house

red pepper

вторник, 20 април 2010 г.

Мъжета и женички...блях!

Уроци по сексуално творчество за жени 26 април 2010 г. 19:00 в София, ул. Дойран 15 вх. Б ет.2 оф. 7
Поканата е от
Natalia Kobylkina.
Уважаеми Мъжета,темата натози обучение е разбира се само за жени, и затова можете да го предадете на ваши приятелки, които могат да станат още по-добри)))). Хубав ден ви желая! Наталия
Добавете бележка относно поканата ви в профила на групата: ((по желание))


И две неща като резултат:
Natalia Kabylkina вече не ми е в списъка с приятели, едва ли някоя от двете страда по повода :)
След "женичките" на Анджелика от Big Brother "уважаемите мъжета" вече ми идват в повече! И моята широка душа си има граници.

понеделник, 19 април 2010 г.

Бръмбарикус Зеленикус

Бори се и той с трънките...
Има си работа нещо.

Коя е РосиНанТ?

РосиНанТ е акроним на трите ми имена. Аз съм все още млада, все още красива, финансово нестабилна, но хронично щастлива :)
Преди време съставих списък с нещата, с които наистина искам да се занимавам. Вярвам, че животът е твърде кратък, за да бъде пропиляван в правене на неща, от които не се чувстваш удовлетворен. Първите места в списъка ми заемат писането, пътуванията, ръчно изработените неща и фотографията. Това е, което желая, и УМЕЯ да правя. Старая се да радвам, да предизвиквам, да доставям удоволствие за сетивата.





























  © Free Blogger Templates 'Photoblog II' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP