събота, 14 май 2011 г.

Софийски потайности



вторник, 25 януари 2011 г.

Бадеми


четвъртък, 6 януари 2011 г.

За любовта няма ограничения в температурата


четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Сълзите на майките продънват земята

IMGP9126

Какво ли пропуснахме? Какво ли забравихме? И залисани в себе си загубихме приятелите си.
В безкрайната зала на Вселената започваше балът на хилядолетието. Пропуск - цигара трева. И в помътнялото ни съзнание избухваха черните дупки и се раждаха нови звезди... И се раждаха мъртъвци.
Щастливи глупаци. Невръстни. С лица на светци. Край тях в безпорядък - ампули, спринцовки и фасове. Зеници - карфици. Поглед - далечен, обречен, зареян в Рая... И невъзмутимият Господ бавно прибира при себе си душите им детски. Изпрати им дъжд от съзвездия и поръси ги с дъжд от комети. Елвис танцува с нас безумен рок. Музиката е с цветовете на залива и багрите препускат със звездите.
Безкраен валс танцуват Вселената и Времето.
Секундите - хилядолетия.
Неземен унес, мигове с бяла отрова. А после - тишина и болка. И безкрайната черна пустиня в ослепителните очи на децата ни.
Въздух няма! Поредният живот загива.
В главата - Хирошима! Хероин!
И на кръста разпънати, от Ада до Рая търсим разпятия със съзнание разклатено, бавно познаваме гръмотевичното мълчание на безпаметността и болката.
Хероин!
Толкова раним е вече духът ни. И тялото ни също.
И порока прегръщаме, верни на дрогата, бавно утъпкваща пътека към гроба. Още надолу светят душите на мъртвите ни приятели.
В набожданите толкова пъти досега вени вали системата. Денят се задавя в горчиви сълзи.
В парка - пейката самотна. Момчето гледа в небето с поглед зареян.
Книга. Спринцовка. Ампула.
Момчето се рее в небето. Пътят надолу е срязан. Ослепяло мълчание, тишина оглушала. Гърмящи очи без зеници. Душите като птици самотни нагоре. И Господ ги храни с трошички прошка от шепата си.
Сълзите на майките продънват земята.
Последна дрога. Носилка.
Докога?

сряда, 13 октомври 2010 г.

Яйце или шунка – участваш или се жертваш?

Beef_cut

Дори да не си чревоугодник, все нещо похапваш от време на време. Независимо от това как вървят нещата. А те, нещата, обикновено все вървят някак по средата. Хемендекс значи! Не, не и когато става въпрос за любов. Тогава ясно трябва да си отговориш на въпроса кой си в своята любовна връзката – шунката или яйцето? Участваш ли в любовните взаимоотношенията, като всичко полепва около собствената ти персона, или си жертвата, като се раздаваш до смърт?
Реших да задам въпроса за важността, отговорността и отношението към двата продукта на специалисти в различни области, които по един или друг начин се докосват (разбира се, с чисти ръце) и до яйцето, и до шунката. Йоана (от http://www.kulinarno-joana.com/) по кулинарному сподели: „ Интересно! Без да се замислям съм с двете ръце за яйцето. Първо, защото е преди кокошката (месото) и второ, защото може да се внедри в много вкусотии. Както солени, така и сладки. Ако говорим все пак за любов, то аз залагам на сладките неща. Не че не обичам варени яйца за Великден или яйца по панагюрски, но яйцето като цяло се явява важен инградиент в много сладкарски рецепти. Като започна от един прост кейк, мина през френското крем брюле и стигна до пушираните круши с крем англез, които скоро приготвих. Хубавото на яйцето е, че се състои от две части. Също както за любовта трябват мъж и жена (може и две жени, но това е друг сценарий). Всяка една част (белтък и жълтък) работи добре поотделно, но работят добре и заедно. Зависи от случая. Още по-хубавото на яйцето, е, че от него може да си отгледаш пиле (месо) и така ще имаш и двете (шунка и яйце). Не, не съм лакома. Практична съм. В любовта, обаче се раздавам.”
Дали ще сготвиш омлет, или ще спретнеш бърз сандвич с месо, всъщност не е показателно за потапянето ти в любовната връзка, та дори да си мъж, и дори любовта да ти минава през стомаха. Въпреки че представителите на двата пола определено имат различия в предпочитанията какво да консумират. Попитах Калин – бивш управител в заведение за бързо хранене със скара, от кои продукти най-много е зареждал, какво са консумирали клиентите и кой е глозгал кокала по-често. „Основно сме зареждали месо и месни продукти. Яйцата при нас са градиент само в направата на макарони на фурна. Но този десерт е капризен от гледна точка на трайността заради високите температури през лятото. Затова яйцата присъстват почти минимално, за сметка на месата. Забелязах съм, че дамите предпочитат да хапват пилешки пържоли, докато мъжете залагат на кебапчета и кюфтета. Но определено месото е предпочитано пред яйцата.”
От биологична гледна точка и в шунката, и в яйцата доминиращото са белтъчините. Но дори и тук превес има месото – ако в едно яйце те са 12,9 %, то в 100 гр шунка (в зависимост от вида на месото и обработката) са около 15 %. По време хранене е вредно да се употребяват два вида белтъчини наведнъж, защото преработката на всяка се нуждае от различен тип храносмилателен сок. Но при нашите два „любовни” продукта белтъчините са животински. Това значи, че спокойно можете да хапнете шунка с яйце. Но не значи, че можете да бъдете във връзката си и двете едновременно.
Ако си яйцето, ти си центърът на връзката. Около теб се върти всичко. Ти си спойката на чувствата и действията и затова те са стремително насочени именно към теб. Половинката ти се грижи да ти е комфортно, да се чувстваш добре. Че си и капризен освен това – не вирееш дълго при температури над 20 градуса. От теб зависи дали ще бухват чувствата, или ще (му) спадне самочувствието. Искаш много, искаш всичко и нямаш време да делиш половинката си с когото и да е.
Ако пък си шунката, сега живееш нов живот. Преди да започнеш връзката си, си бил много по-подвижен и самостоятелен. Влизането в любовни взаимоотношения обаче е твоят акт на себеотдаване. Ти съществуваш, за да живее другият.
В любовта човек рядко има възможност да натисне паузата, за може да спре, да мисли и да решава. Просто чувстваш и забравяш къде е бутонът за контрол. А на въпроса прясното яйце или вкусното месце аз ще отговоря така – Отпечатайте ми етикет „шунка”, моля! Любовта е състояние, в което е невъзможно да си щастлив без щастието на друг човек. Затова не искам просто да живея, искам най-вече да обичам!

Коя е РосиНанТ?

РосиНанТ е акроним на трите ми имена. Аз съм все още млада, все още красива, финансово нестабилна, но хронично щастлива :)
Преди време съставих списък с нещата, с които наистина искам да се занимавам. Вярвам, че животът е твърде кратък, за да бъде пропиляван в правене на неща, от които не се чувстваш удовлетворен. Първите места в списъка ми заемат писането, пътуванията, ръчно изработените неща и фотографията. Това е, което желая, и УМЕЯ да правя. Старая се да радвам, да предизвиквам, да доставям удоволствие за сетивата.





























  © Free Blogger Templates 'Photoblog II' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP