неделя, 17 януари 2010 г.

Хаити - помощ и отчаяние

Току-що гледах потресаващи снимки от Хаити. Трудно е да отрезвяваш съзнанието си, когато пред очите ти има кадри със затрупани тела, кръв, мъртъвци, хиляди разрушени сгради, плачещи деца... По-лесно му е да си мисли, че това са снимки от поредната холивудска касова продукция.
Но не и този път!
Този път не беше филм, а истина. Реалност, която отне хиляди животи, а други стотици хиляди останаха без дом и подслон, без достъп до чиста вода, храна и медикаменти.
„Маме, вие може би още не знаете, но тук стана голямо земетресение. Спокойно, аз съм добре.” Това пише Ралица Константинова на майка си малко след земетресението. А спокойствието на майка й със сигурност е било мигновено разрушено, също като безбройните сгради в Хаити. Коя е Ралица? Ралица е тази, която отказва безплатната евакуация, която има право да получи като жител на страна от ЕС. Вместо това предпочете да остане в Хаити и се записва като доброволец в ООН и „Лекари без граници”. Като докторант към университета в Питсбърг, тя живее в Порт-о-Пренс, където провежда изследвания, свързани с докторската й теза по антропология. Майка й я нарича „моето буренче”, заради това, че е активна и нестандартна и винаги слуша само себе си. Българите в Хаити се оказаха едва 5 човека. Малобройни до екзотичност, но не и до апатичност. В отворено писмо до премиера на България Ралица и нейният гост Александър Сейменов (28 г.) написаха „Помощ пътува отвсякъде, но, както разбрахме, не и от България. Българите в Хаити сме екзотични и малобройни, сега ще бъдем и засрамени... Списъкът със страните, изпращащи помощ на Хаити, е безкраен, но нашата държава не фигурира в него. Не искаме да вярваме, че това е така... Всяка субсидия ще е от полза – 10 000 лева в медицински материали ще са десетки спасени животи.”
България изпрати палатки, одеяла и спални комплекти от резерва на армията с общо тегло около 1,5 тона. От БЧК преведоха 5000 лв.

Как да помогнем?
От Българския червен кръст отправиха апел към президентството, парламента, по-големите корпорации и всички, които могат да почувстват болката на хаитяните в този момент, да бъдат съпричастни на случващото се, като дарят средства на сметка:

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД
IBAN: BG 64 UNCR 7630 1078 6609 13
BIC: UNCRBGSF
БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ
(За пострадалите от земетресението в Хаити)

В международен план много организации светкавично насочиха дейността си в помощ на засегнатия район. Ако искате и можете да се включите с парични средства или друг вид помощ, ето и списък с тези организации.

Блогърите пък подеха друга благородна и нестандартна инициатива. За всеки оставен коментар под пост за земетресението те даряват от 10 цента до 5 долара (такива са сумите са в тези блогове, които аз проследих). Тук е мястото големите фирми в България – мобилни оператори, търговски марки и хранителни вериги, които обикновено се включват в различни каузи, да експлоатират тази идея. Блогове със силен трафик има и в България. Да не говорим, че това може успешно да се приложи в корпоративните блогове. Ако за всеки оставен коментар към тема за Хаити някои от големите дава по 1 лв., със сигурност ще се събере сериозна сума. От реализирането на идеята биха спечелили всички – и от изпращането на средства за жизненоважни нужди, и от рекламата, и от генерирането на трафик.

Ето и идеята в действие:
http://amyleavittphotography.com/blog/
http://whatsgabycooking.com/help-for-haiti/
http://saffronandblueberry.blogspot.com/2010/01/haitian-relief-effort-comment-to-raise.html

Моля, оставете им коментар!

Все пак става дума за над 100 000 човешки живота, отнети при земетресение 35 пъти по-силно от бомбата, пусната над Хирошима. По данни от 2007 г. Сливен е с население 94 717 жители. При земетресение от подобен ранг целият град щеше да изчезне – град на мъртъвци. Така усещате ли каузата по-близка?

Снимките са от http://www.boston.com/








1 други мнения:

Ясмина 17 януари 2010 г., 19:19  

ужасна трагедия :(((((((

Коя е РосиНанТ?

РосиНанТ е акроним на трите ми имена. Аз съм все още млада, все още красива, финансово нестабилна, но хронично щастлива :)
Преди време съставих списък с нещата, с които наистина искам да се занимавам. Вярвам, че животът е твърде кратък, за да бъде пропиляван в правене на неща, от които не се чувстваш удовлетворен. Първите места в списъка ми заемат писането, пътуванията, ръчно изработените неща и фотографията. Това е, което желая, и УМЕЯ да правя. Старая се да радвам, да предизвиквам, да доставям удоволствие за сетивата.





























  © Free Blogger Templates 'Photoblog II' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP