Ноктюрно

...въпреки, че никога не разбрах какво точно значи тази дума.
...но винаги съм я свързвала с неделите. Не, не заради Н-то. По-скоро заради миризмата, която се носи във въздуха, когато топлата ютия гали праните дрехи. Мама винаги гладеше в неделя. Заради отровата на зеления картон, в който бе убвит учебникът ми по география. По география винаги учех в неделя. Заради невероятния хлад на топлата вода, когато се къпеш с нежелание. Задължителната баня в неделя, която слагаше край на игрите на улицата и начало на предстартовотоброене за новата учебна седмица.
Свързвала съм го с продължителното следобедно прибиране у дома след училище. Заради тежката чанта на рамото ми. Винаги учебниците тежаха повече следобед, отколкото сутрин. Заради отекващата празнина на джоба ми, която като че ми бъркаше в окото, щом ми се приядеше нещо сладко. Винаги се прибирах гладна от училище, защото похарчвах всичко в голямото междучасие. А след моста над реката, под сянката на тополите, все стоеше яйчарят дядо Георги. Със сбръчкано лице и бял потник, обикаляше улиците с една количка, в която беше всичката му стока, и викаше "Еййй, яйчарчерооооооо!" Купуваше яйца от бабите, като преди това ги мереше, пускайки ги през метални халки. Там, до моста, държеше лъскави захаросани ябълки и бяло-розови брашнени герданчета със звездичка по средата. Заради плуващите маслени лодки в млечното море, затворено в мазето ни. Всеки път, когато се прибирах имаше прясно избито масло, от което оставаха късчета в паницата с мляко.
Свързвам го с ледените тръпки по палците на краката ми, които пробягват и се плезят на парещото слънце. Винаги са ми студени краката. Заради тънките панели, които като дворцови докладчици ме осведомяват за скандала у съседите. Винаги чувам и това, което не искам. Заради вълмата прах, които прегръщат килима с ядна любовна милувка. Винаги чистя в неделя.
Ще го свързвам с подозрителния поглед на царя към заплашващия го топ. Винаги свързвам скучните недели със скучната интелектуална игра, която все някога ще науча добре. Ще го свързвам с детския смях рано сутрин. Винаги ще ставам по-рано в неделя, за да направя закуска на бъдещите си деца. Ще гледам дъждовните капки, които ще танцуват вихрен стъклен танц. Винаги дъждът ще е по-тъжен в неделя. Ще затварям очите си, ще усмирявам зениците и ще прегръщам Съня. Неделята е ден за релаксация.
...за да посрещна понеделника с радост.