Пред очите, под пръстите. РосиНанТ: март 2010

Новината, че в Екатеринбург са отличили книгата "Роман без заглавие" на писателя Владимир Блинов като "най-оригиналното произведение през 2009 г., развиващо принципите на минимализма в литературата", ме подтикна да потърся други такива колоси на творческата мисъл. Творбата на Блинов се състои само от едно изречение, което ми позволява да публикувам в един пост цял един роман! Удивително! Това изречение обаче не е какво да е, а наградено.
"Недей! Аз сама!" ("Не надо! Я сама.")

Определението най-кратък роман всъщност се оказа доста разтегливо. Появяват се въпроси - това наистина ли е роман или спада към друг литературен жанр, кой решава, че това е най-кратката форма, кой брои букви и символи и т.н.
Според Умберто Еко (нали всички вече четат Умберто Еко) най-краткият роман е "Динозавър" на италианеца Аугусто Монтеросо. И него мога да публикувам целия. В един пост станаха вече два романа.
Съдържанието му - "When he awoke, the dinosaur was still there."
Ето тук се е появил въпросът относно жанровата принадлежност, защото някои от издателите определят не като роман, а като новела, или дори новелета.
С помощта на краткия литературен речник и малко допълнителна информация сглобявам определението за роман, което звучи така:
"Епичен вид, разгърнато повествование в проза със сравнително голям брой герои и широта във времето. Видове: социално-битов, психологически, исторически, фантастичен, сензационен или криминален, "нов роман" и др. Изобразява сложно преплетени човешки съдби, драматични конфликти на главните герои с обществото и др. В античността се срещат романоподобни произведения – разказите за Херо и Леандър, по-късно – рицарските четива, при които централно място има любовната история (“Тристан и Изолда”). През 18 в. романът е централен жанр в литературата. Оформят се социално-битов, психологически, любовен и исторически. През 19 век влияние оказват и други фолклорни и литературни жанрове – епопеята за т.нар. роман-епопея, сагата за роман-сага, казусът за криминалния роман, миракълът за трилърите с пр."
Ако следваме тези общи щрихи награденото произведение на Владимир Блинов не е роман, защото големият брой герои всъщност се свежда само до двама. Вярно е, че учителят ми по математика твърдеше, че две жени и една гъска могат да направят пазар, но въпреки неговите мъдри слова, си мисля, че двама не правят голям брой. Широтата във времето също е под въпрос. Тук става думаза диалог, развил се (тук засичам по часовник и произнасям отчетливо думите на руски) за 2 секунди. Вярно за мен 19 ч. може да е ракиено време, а за една муха еднодневка това е краят на живота й, но си мисля, че две секунди не са широта във времето.
Другите критерии обаче са плътно покрити - сложно преплетени човешки съдби и драматичен конфликт на главните герои с обществото.
Ако трябва да си развихря въображението или да използвам похвати, на които ни учеха на лекциите по социална антропология, двамата са ТЯ и ТОЙ. За да получи такава известност, в романа няма как да не е застъпено феминистично начало. То предполагам ще бъде изяснено в бъдещи литературно-критически сборници, доста по-дълги и обемни от самия роман, в които ще присъства и любимото ми изречение "Авторът иска да каже". Предполагайки наличието на ТЯ и ТОЙ, следва да предположим и техните взаимоотношения. Може са би семейство, може би гаджета, или просто един достатъчно любезен ТОЙ, който предлага да помогне с тежката торба с покупки на непозната ТЯ. Всъщност човешкото съзнание, стига наистина да му отпуснеш юздите, може да измисли какви ли не главозашеметяващи сюжети - ТОЙ й предлага да бутне вместо нея стола, докато тя си слага въжето, тя обаче държи сама да го кипичне с кокетно извиване на глезена; ТОЙ иска да бърка вместо нея лимоновия крем за тортата, за да не стане на бучки, ТЯ обаче никак не вярва в кулинарните му способности, ТОЙ иска да забърше два шамара на наглеца, който я е бутнал в магазина, ТЯ разчита на собствените си ритници...
И докато пиша това, се замисля, че щом две изречения успяха да съставят какви ли не картини в съзнанието ми, успяха да ме накарат да седна и да пиша за тях - да, заслужават си наградата.

Други кратки:

"For sale: baby shoes, never worn." Хемингуей (това според него била най-добрата му творба)

„Последният човек на Земята седеше сам в една стая. На вратата се почука…”

"Почукване” на Фредерик Браун (1953)
„Ако Ева не можеше да зачене..." Едуард Уелън
Vacuum collision. Orbits diverge. Farewell, love. Дейвид Брин
Machine. Unexpectedly, I’d invented a time. Алан Мур
Longed for him. Got him. Shit. Margaret Atwood
His penis snapped off; he’s pregnant! Rudy Rucker

...сигурно някой щеше да е измислил и антидот.
Душата ми не е в хладилника. Но и да беше-щеше да й е добре там. Имаме хубав хладилник. И бутилка бейлис в него.
Портокалът е на бюрото. Трансформира се в плодова салата с ванилия и ароматизатор.
Страховете си ги сънувам. И в сънищата си само ги преодолявам. Карам се, бия се, скачам от високо и летя.
Ям супа и кисело мляко с лъжица.
Ослепях от много книги (-1,25 диоптъра).
Сгъвах се достатъчно. И точица бях, и запетая.
Сега искам да се разгъна и да бъда Удивителна.

Уникална песен!